Доктор Красимир Михайлов е завършил Медицинска академия в София, специалност „Вътрешни болести“. Той е начело на Центъра за спешна медицинска помощ в Благоевградска област от 2015 година. Преди това натрупа управленски опит и като директор на МБАЛ-Благоевград. С него разговаряме за работата, проблемите, предизвикателствата и отговорността на спешните екипи. Говорим и за дейността на ЦСМП в тези адски горещини, които връхлитат в последните години и страната ни.

Не яжте тежки храни и не пийте алкохол, тъй като това утежнява адаптивността на организма към външната среда, съветва директорът на ЦСМП-Благоевград
Агресията към нашите служители си остава проблем, трябва да има по-строги наказания, смята медикът

Д-р Михайлов, става ли още по-горещо за спешните екипи в тази лятна жега?

Да, имайки предвид екстремните горещини, работата наистина става „по-гореща“. Доста са натоварени. Искам да подчерта, че на тези високи температури са изложени не само гражданите, но и нашите служители, които денонощно са на разположение в цялата Благоевградска област. Става въпрос не само за областния център, но и за филиалите ни в Симитли, Кресна, Сандански, Петрич, Сатовча, Гоце Делчев, Якоруда, Банско и Разлог. Мога да ви дам справка за последната седмица, когато имаше дни с екстремни температури. Само от 22 юни досега имаме 34 случая, които са в резултат на въздействието на високите температури върху човешкия организъм. От тях има един топлинен удар на пациент в град Петрич, 18 пациенти са били със синкоп - кратка загуба на съзнание, а 15 пациенти са били с хипотония. За миналата година статистиката ни показва, че нашите мобилни екипи са се отзовали в Пиринския край да помогнат на 460 лица - 5 са били с топлинен удар, 286 - със синкоп, а 169 - с ниско кръвно налягане. На място при нашите екипи помощ са потърсили 123 пациенти, които са имали проблеми със здравето заради адската жега навън.

Има ли алгоритъм за действие при това екстремно време?

В такива жеги човешкият организъм се опитва да съхрани параметрите на своята вътрешна среда, която е подложена на изпитания - висока температура, висока влажност. В такова време се стига до загуба на течности и сол, стига се до крампи, до ниско кръвно налягане, до загуба на съзнание, до топлинно прегряване, което води до повръщане и гадене, а най-тежки са топлинните удари, при които човек може дори да изпадне в кома.

Каква трябва да е превенцията при тези рекордни температури?

Най-важното е да се избягва излизането навън в най-топлите часове на денонощието. Особено това важи за рисковите групи – възрастни хора, хора с хронични заболявания. Тук са и децата, които са податливи на подобни въздействия на времето, защото по-трудно се адаптират. Най-добре е да не са навън в горещините. Ако обаче им се налага да излязат, то нека носят дрехи от естествен материал, тези дрехи да са светли, да носят шапки, слънчеви обича, да приемат течности. Не бива да приемат тежки храни, не трябва да се употребява и алкохол, защото тези неща утежняват адаптивността на организма към външната среда.    

Вие сте на първа линия в битката за здравето на хората, тежко е на служителите ви. Има ли текучество на кадри?

Текучеството е най-вече при лекарите. С другия персонал - фелдшери, медицински сестри и шофьори, се справяме и нямаме проблеми. Разполагаме със 17 мобилни екипа, които покриват областта денонощно. В деветте филиала пък има стационарни екипи. Спешно-приемно отделение в Благоевград е към болницата, но тук е районната координационна централа, която подава сигналите от телефон 112 към нашите екипи, за да реагират на повикванията. Трябва да имаме 50 лекари на щат, но има незаети бройки. Основно този проблем е за филиалите ни в Сандански и Разлог, това важи и за Благоевград, но тук разполагаме с повече екипи и кризата за лекари не се усеща толкова тежко. Имаме графици и при липса на достатъчно лекари трудно се покриват тези графици. Работата при нас наистина е много тежка. Непрекъснато си на терен, на първа линия си. Затова трябва лекарите да са мотивирани, да са наясно, че работата е тежка и много отговорна, че се налага да работят в екип с медицински сестри, с шофьори, с фелдшери. Тези медици не разполагат с диагностични и консултативни възможности, както е в болниците, където има цялото необходимо оборудване и техника. Те няма как да ползват всичко това, когато отиват на адрес. Разчитат на анамнезата, на оплакванията на пациента, за да поставят диагноза, за да решат как да се лекува. В същото време от тях се изисква много бърза реакция, а често преглеждат пациентите и под погледите на техни близки и познати. Това си е стресова среда и е нужно да имаш много здрави нерви, страхотна медицинска подготовка и най-вече сърце, за да устоиш на тези тежки условия. Затова тези хора заслужават адмирациите на обществото, тъй като дават всичко от себе си за здравето и живота на пациентите. Някои по-възрастни колеги трудно издържат на натоварването, дежурствата са по 12 часа, понякога за това време можеш да отидеш на десетки адреси, всичко това ги изморява. Спешната медицина не дава възможност на заетите в нея лекари да си имат и частни кабинети. Всичко това са причини, които обуславят текучеството на медици в Центъра за спешна медицинска помощ. Но има и нещо друго. Тези лекари, които са работили в ЦСМП, получат най-добрата подготовка, това за тях е огромна школа, дава им възможност да се сблъскат с най-различни спешни състояния на пациентите. Те на практика се докосват до най-различни лекарски специалности, а не са като други техни колеги, които работят само по своята специалност и нямат поглед и знания за останалите специалности. Все още ползваме и богатия опит на някогашните фелдшери, те преди години работеха в селските здравни служби. Това са хора, калени в грижата за здравето на пациентите. След това дойдоха в Спешната помощ, но вече възрастовата им граница е висока, застаряването и при тях е факт. Лошото е, че дълго време не се обучаваха такива специалисти. Наскоро имах среща с ректора на Югозападния университет „Неофит Рилски“. Разговаряхме за нуждата от лекарски асистенти. Той изрази готовност да се разкрие такава специалност в университета в Благоевград. Лекарските асистенти са съвременните фелдшери. Това са мултидисциплинарни медицински специалисти, които могат ежедневно да се грижат за здравето на хората.  Те са втори по йерархия след лекарите и имат право да преглеждат и поставят диагноза на общи заболявания, да изписват лекарства и да назначават изследвания.

Агресията към спешните медици увеличава ли се, каква е тенденцията?

Агресията към нашите медици, за съжаление, не спира. Това е сложен въпрос, който касае обществото ни, възпитанието, културата, отношението към медицината и медицинските работници. Имаше няколко случая през последните месеци. В Разлог имаше физическа саморазправа с две медицински сестри. Много често агресията е вербална, която също не бива да се подценява, защото демотивира спешните екипи. Те дават всичко от себе си, за да помогнат, а накрая получават ругатни, обиди и заплахи. Това просто не е нормално. Голям проблем си остава агресията. Нашите екипи отиват на адрес, там са близките на пациента, които често проявяват неразбиране, поддават се на емоциите си. Ние обаче нямаме възможност за физическа охрана, това струва много пари. Разчитаме на паник бутони, които са във филиалите ни, както и на видеокамери. Апелът ми е към гражданите - нека са по-толерантни към нашите служители, знам, че за тях понякога времето върви много бързо. Нашите GPS системи в линейките показват, че даден екип е пристигнал абсолютно в нормата на адреса, но за роднините на пациента не е така. Оттам най-често тръгва агресията - вербална и физическа. Да не говорим, че не са малко случаите, в които нашите екипи са посрещани от хора, които са в нетрезво състояние или са под въздействието на наркотични вещества. Те нямат задръжки, а потърпевши са нашите екипи. Трябва да има по-строги осъдителни присъди, това няма как да не подейства превантивно. Само така ще се ограничат посегателствата върху спешните медици и останалия ни персонал.

Знаете ли рецепта за защита на вашите служители?

Няма кардинално решение на този проблем. Работим съвместно с полицията и прокуратурата в такива случаи на проявена агресия към спешни екипи. Но това е след случката. Въпросът е да не се стига дотам. Защото нашите служители преживяват още по-голям стрес, след като са нападани, обиждани, а понякога - бити. Проблемът е в неадекватното поведение на самите хора спрямо ситуацията. Но това се възпитава в семейството, в училището, в обществото. Особен проблем в това отношение са малцинствените групи.

КАТ продължава ли да глобява шофьорите на линейки заради превишена скорост, докато реагират на подаден сигнал за пациент в спешно състояние?

Добрата новина е, че никога глобите не са за шофьорите. Фишовете се издават на ЦСМП и на мен като директор. Това обаче ни отнема страшно много време. Събираме доказателствен материал, пращаме писма до КАТ. Искаме да се отмени съответната глоба. И това се случва, тъй като винаги имаме аргументи в тази посока. Проблемът е, че някъде се къса нишката между полицията и НАП. Някоя глоба, която още не е отпаднала, продължава да стои в справките на НАП. И на мен като физическо лице не ми е позволено да изповядам някаква сделка. Имал съм такъв случай и затова го споделям. Искам да изтъкна, че шофьорите ни са професионалисти. Правим внимателен подбор по строги правила.

Как сте със заплатите? Особено на фона на някои бомбастични заплати, които се получават от здравни шефове и медици?

При нас финансирането е бюджетно. Правителството взема решенията за нашите възнаграждения. В болниците финансирането е по друг начин. През последните години се увеличиха заплатите, но има какво да се желае. Заплащането на шофьорите на линейки трябва да се подобри, но това веднага касае и останалите, защото е нужно да има йерархия в заплащането, която е съобразена с професионалната квалификация, образование и труд. Понякога има недостиг на хора заради отпуски, заради болнични. Тогава хора полагат извънреден труд, който се заплаща по-скъпо. За да се обезпечат екипите и да се гарантира здравната помощ за населението. Не може един храноден на наш служител да  е 1 евро. Сега има наредба, с която от септември тази сума ще стане 2 евро. Средствата ни за издръжка не са актуализирани през последните 10 години, а всичко поскъпна - горива, вода, ток, консумативи, работно облекло. Добре е да се оцени по достойнство трудът на спешните екипи. Защото сега има големи разлики между заплатите при нас и тези при други медици и медицински работници.

Осъвременихте ли материалната база на филиалите си?

По Оперативна програма „Региони в растеж“ успяхме за последните седем години да обновим основните екипи с 18 линейки, които са с оборудване. Само 5 от тях все още са в гаранция, която изтича през 2027 година. Някои са навъртели над 200 000 километра, става въпрос за 13 линейки. Така че трябва да се мисли за подмяна на автопарка. Хубавото е, че направихме доста ремонти на базите. Новото строителство е на финала във филиала в Сандански, както и в град Петрич. Само Благоевград остана извън този проект. Надявам се да се намерят капиталови разходи, да определим подходящ терен и да изградим модерен Спешен център и в областния център на Пиринския край. Най-добре е този терен да е в района на болницата.

Помага ли и на вашата дейност въздушната линейка?

Безспорно помага въздушната линейка. Много добре се развива тази дейност, там има млади и мотивирани лекари. В екипа има и реаниматор. Реагира се бързо и адекватно. От огромна полза е въздушната линейка при инциденти с повече пострадали, при ПТП-та, при тежки аварии. Трябва да се помисли за мрежа от хеликоптерни площадки, това важи най-вече за болниците, където се транспортират пациентите. Общините ползват стадиони или други места, където е възможно да кацне метателната машина. Но е добре да се каца директно до болницата, а не да се губи време за допълнителен транспорт с линейка от мястото на кацане до здравното заведение. Защото бързината спасява животи. Затова логистиката е от огромно значение за въздушните линейки. А при наземен транспорт това става доста по-бавно.

Източник: ВЕСТНИК "ТЕЛЕГРАФ"